...заинтересуваните от изхода на делото страни са длъжни да посочат...
(- Знаеш ли как се прави сака дору шом (?!)? Означава "мъртъв с един удар". УААААА! Искаш ли и аз да ти направя?)
...фактите, от които според тях зависи съществуването на спорното правоотношение...
(-Ти луд ли си бе, как не си го гледал?!... Аре да се скрием там и да играем на...)
Слушам ги и помня...
АЗ се катерех по тези гаражи много преди тях. Още тогава щяха да се разпаднат, по думите на леля Мария с кучетата (наричана от мама с простичкото Мария - лудата) от съседния вход. Още тогава щях да пропадна в нечий гараж и нямаше да ме видят никога повече. Ужасна заплаха.
АЗ първа имах къща в клоните върху същите тези гаражи. Нещо като къщичка на дърво, но в някакъв идеалистичен апартаментен вариант. Дружба на бивши другари, скрепена в осем-входов соц блок, който, за разлика от другия едноименен блок, все още си стои и следобед хвърля дебела сянка на бабите, насядали по пейките отпред. Така низходящите от втора степен могат да си играят безопасно под зоркия поглед на стотиците бивши строители на каквото там са строили, надзъртащи от терасите с цъфнали мушката досущ като в пчелна пита. Хиляди малки работни пчелички... Хиляди, маса...
И АЗ седях на мръсните стълби зад блока, зазидани и неизползваеми, върху които милите съседи си хвърлят боклука "по тъмното", хранейки котките.
АЗ крещях на мама по никое време в най-горещите летни следобеди, да ми пусне нещо отгоре.
На МЕН крещеше баба Пена някога...
Сега повечето от тези баби са мъртви. Днешните деца си имат нови баби (не по-малко гласовити). И моята майка скоро ще стане баба... Дано да не е от крещящите.
Сега АЗ имам бели коси, които не спирам да дърпам от нерви.
Сега АЗ се наливам с кафе, което отдавна не действа, четейки за тежест на доказване.
АЗ пия хапчета за оросяване на мозъка и следя света през мрежестия прозорец. С присвити очи. Защото вече и АЗ нося очила.
Също така АЗ живея в малка шарена кутийка и пазя играчки, с които никога не съм си играла. Имам оригинална кожена топка за футбол, която се разпадна от стоене на слънце. Останала неритната, дори веднъж.
Сега АЗ имам сенки под очите и на мен не ми останаха нокти по пръстите. Сега на мен ми иде да кресна на децата долу, да са малко по-тихи...
А АЗ - АЗ съм само на 24.
Какво са 10 години за НАС, възрастните? Нищо, нищо не са 10 години за нас. Възрастните. Но 10 години са няколко века за тях, по гаражите. 10 години са разликата между неделните летни следобеди, в които най-големият проблем е "на какво ще играем сега?" и неделните летни следобеди, в които най-големият проблем е "какво, по дяволите, правя с живота си"...
Моят D.H. казваше, че е останал на 16. Това беше преди 10 години. И аз съм останала на 16, отпреди 10 години. А той вече е друг. И аз съм друга. Той вече не е мой. И аз не съм моя.
И котката дори вече е друга. Друга, друга като мен преди 10 години. А аз сега като него, отпреди 10. И отпреди 2. Преди да си отиде. Той. И аз с него.
Преди него не е важно. След него е... това.
А това, ТОВА важно ли е?
Или да питам сака дору шом(?!)...?
А пред мен стоят цветни листчета с напомнянки: да мигам (която, разбира се, забравям да изпълнявам), да не се вземам насериозно, да не си гриза ноктите и да мисля човешки, но да се аргументирам с НПК.
Amen.
Кога минаха 10 години...
