American dream

На този ден преди година. На Г. Обичах те.

Тя беше 

Тя беше друга. Тя беше различна. Тя беше специална. Тя беше леко архаична. Тя беше европейка. По-лошо - от Балканите. Тя беше наивна. Тя беше дете.

Била ли е?...

Не е била друга, същата си е. Не е била различна, аз съм била различнаТА. Аз съм. Вече. И не е била специална, само така си е мислела. Не е била старомодна, дразнещо съвременна е. Не е била европейка, била е просто скептичка. Не е била романтичка, а просто глупачка. Но глупците поумняват ли някога?... Не е била наивна. Била е разумна и е виждала всичко, както е било. Както е и сега. Както и ще бъде занапред. И винаги. Не е била дете, никога. Била е възрастна, по-възрастна от възрастните. Била е преждевременно пораснала. Преждевременно умряла. Отвътре. И сега не е такава, каквато не е била никога. Такава е, каквато е била винаги.
Празна. Никаква. (Не - махни това.) Всякаква. Тя е всякаква за всеки. Но каква е разликата? Предала се. Или просто загубила. Неспечелила, така е по-безболезнено. И повече заблуждаващо. ПриТЪПяващо. Оглупяващо.

Anyway... На кого му пука, man... Chillax…

На мен ми пука. Пукаше ми. Някога. Винаги досега. Но дали и занапред?...

Е ли сега?

- специална, наивна, нежна, ранима, крехка, умна, мислеща, забавна, прекрасна.

Или е- обикновена, ежедневна, употребена, изхабена, захвърлена, скучна, еднаква...(Господи, колко е еднаква...) руса, розова, пухкава, висока, гримирана, лесно поддаваща се, страстна, сластна (каква дума), чилната, ненаранима, несломима, bitchy, "we're all livin' in America, America, America…."

Извинявай. За всичко това, извинявай. Не исках. Не искам и сега. Обичах те такава, каквато беше... каквато никога не си била. Каквато няма и да бъдеш (вече).